Турци: "Не щем Европа!"

Който иска да разбере какво мислят привържениците на Ердоган за ЕС, непременно трябва да посети Есенлер. Този квартал се намира на около половин час път с кола от центъра на Истанбул. Много хора тук са дълбоко религиозни. И са предани избиратели на управляващата партия. На референдума през април 66 процента от жителите на квартала гласуваха с "Да".

"ЕС е наш враг"

"Не щем Европа", казва един ваксаджия. Не иска да назове името си, но държи да сподели мнението си. "ЕС не ни е приятел, а враг. И ако трябва да гласуваме на референдум за присъединяването към ЕС, ще кажем "Не". Поне 80 процента от турците ща гласуват с "Не", абсолютно съм сигурен", допълва мъжът. Много от жителите на квартала мислят като него. "Не ние се нуждаем от Европа, а Европа има нужда от нас", бърза да се включи в разговора един минувач. "От 15-20 години Европа ни води за носа. Стига толкова! Нито Германия, нито Франция или Великобритания имат силен лидер. Но ние в Турция си имаме и той се казва Ердоган", добавя троснато мъжът.

Нищо чудно всъщност, че мнозина турци разсъждават по този начин. Отдавна отминаха времената, когато Ердоган сладкодумно прокламираше присъединяването на Турция към ЕС. Пътят на Турция към Европа е "необратим", казваше навремето Ердоган. И уверяваше, че страната му се ръководела от западните ценности. По онова време Ердоган беше все още премиер. Оттогава насам се промениха много неща, включително и тонът спрямо Брюксел. Наскоро Ердоган дори заплаши, че ако ЕС не отвори скоро нови преговорни глави, Турция щяла да каже "довиждане". Дотогава нямало какво да дискутира с ЕС. И Турция не била "охранителят" на Европа.

Но и от Брюксел все по-често се дочува искането за окончателно прекратяване на присъединителните преговори с Анкара. Тези преговори де факто са замразени от месеци - заради репресиите, последвали неуспешния опит за преврат, заради намерението на Ердоган да върне смъртното наказание и най-вече заради конституционния референдум, в който мнозина виждат края на турската демокрация.

Само 28% са за членство в ЕС

"Взаимоотношенията никога не са били лесни. Винаги е имало кризи. А сегашната криза в отношенията е свързана както с вътрешнополитическите проблеми на Турция, така и с проблемите вътре в ЕС", обяснява турският политолог Алпер Ечевит. "Острите думи, които дочуваме и от двете страни, са на практика част от преговорите. Такава е просто стратегията. Тази криза може да бъде преодоляна, но само ако е налице силна политическа воля", добавя експертът.

Но дори и при наличието на такава воля сближаването няма да е никак лесно: резултатите от анкета на Евробарометър показват, че междувременно само 28 процента от турските граждани се застъпват за пълноправно членство на страната им в ЕС. А само преди десет години делът им беше цели 54 процента. "Хората в Турция винаги са били скептично настроени към присъединителния процес. Но през последните десет години броят на поддръжниците на еврочленството намаля наистина драстично", казва Ечевит и добавя: "Дори тези, които искат страната им да влезе в ЕС, вече не вярват, че това действително някога ще се случи".

"Няма да го доживея"

През 1963 година Брюксел заговори за първи път за европейската перспектива на Турция. От октомври 2005 Анкара официално преговаря за членство. Досега обаче е приключена една-единствена преговорна глава - от общо 33.

Гневът, породен от това положение, е заседнал дълбоко и у онези турци, които по принцип не одобряват курса на Ердоган. 80 процента от жителите на истанбулския квартал Кадъкьой са гласували против конституционната реформа на Ердоган. Тук живеят много млади хора, много студенти, интелектуалци и хора на изкуството. Дали жителите на този квартал, смятан за бастион на турската опозиция, виждат бъдещето си в Европа? "За нас присъединяването към ЕС ще бъде добре, но не и за Европа. Тук ни измъчват твърде много проблеми", казва един минувач. А една жена добавя: "Аз съм на 44 и все си мисля, че няма да доживея еврочленството. Европа очевидно се бои от нас. Но аз ви казвам: Не се страхувайте!".