"Тези проблеми неправилно се прехвърлят към големите вериги"

ДВ: Госпожо Драгийска, според анализ на Института за пазарна икономика, публикуван през септември миналата година, ЛИДЛ е на трето място сред супермаркетите, в които българите пазаруват най-много. На тази база какво знаете за българския потребител: какво купува, как се храни?

Милена Драгийска: Много интересен разрез може да се направи, стъпвайки върху нещата, които българският потребител купува. Неотменна тенденция през последните 4-5 години е търсенето на качествени и свежи продукти. С пускането на продуктовата ни линия „Родна стряха“ се потвърди и привързаността на българския потребител към родния вкус. Едновременно с това той е любопитен и към тематичните ни седмици, което показва, че е отворен към нови и различни вкусове.

В "Лидл България" следим това поведение изключително внимателно, за да отговорим максимално успешно на тези потребителски черти. Ето защо поставяме силен фокус върху свежия сегмент - върху висококачествените плодове и зеленчуци, върху прясното месо, което е единственото на пазара със сертификат за качество SGS, както и върху зоната ни за био асортимент „По-близо до природата“, в която сме събрали всички био, веган, безглутенови и безлактозни продукти. Първи въведохме артикулите със знака „Clean Label“, които са без консерванти и изкуствени добавки. В началото на годината обновихме и асортимента на прясно изпечените хлебни изделия - общо 28 продукта в нашата фурна са по чиста рецепта, без добавени консерванти и хидрогенирани мазнини.

ДВ: Откривате ли разлики между потребителските навици в България и профила на потребителя в Западна Европа?

Драгийска: Несъмнено има разлики, обусловени от различните потребителски навици и народопсихологията дори. За българина пазаруването е един вид социално изживяване - в нашата история пазарът винаги е бил място за социални контакти. Тази черта ние пазим и до днес и според мен тя е много по-силно изразена при нас, отколкото при някои нации в Западна Европа, които не влагат тази емоция в пазаруването. Разбира се, отражение дава и разпределението на бюджета за храна - честотата на пазаруване в България е два до три пъти седмично, като това се обяснява и със значението, което българинът отдава на свежите храни.

ДВ: С навлизането на чуждите вериги се внасят и повече хранителни продукти от чужбина, а вносът често се оказва по-евтин от местното производство. Как да си го обясним?

Драгийска: Поставяте доста комплексен въпрос, затова ще маркирам само някои фактори. Първият е цялостното развитиe на селскостопанския сектор - например в Полша, Испания и други държави от една страна, и в България от друга. Втори важен фактор е политиката на субсидии, която в европейски мащаб предопределя редица разлики както в стимулирането на определени сектори (животновъдство в едни страни срещу зърнопроизводство в България например), така и цялостното нарастване на сектора.

Трети фактор е суровинната обезпеченост - млякото и месото са суровините, които липсват в България и оттам себестойността на българските млечни и месни продукти включва още в началото на веригата висока ценова компонента заради предхождащия внос.

ДВ: Едно от основните обвинения гласи, че българското селско стопанство страда от стъпването на чужди вериги в страната. Може ли да бъде преодолян този проблем?

Драгийска: Мисля, че неправилно проблемите на селското стопанство се прехвърлят към големите вериги, като се изключват ключови страни, които в много по-голяма степен имат отношение към този въпрос. Основният критерий, който поставяме пред всички наши партньори, за да работят с нас, е гарантираното качество на продуктите и спазването на високите стандарти, които изискваме и прилагаме. Ако партньорът, с когото работим, може да отговори на тези наши изисквания, ние сме отворени за сътрудничество, а и за експортни шансове след това.

ДВ: Търпят ли загуби българските производители заради ниските цени, на които трябва да продават на големите вериги? Тоест, изкупува ли се продукция на безценица, с което българските производители се примиряват поради липса на алтернатива? Знаете, че през годините много местни производители отправиха подобни обвинения.

Драгийска: Не мога да коментирам подобни твърдения, защото те никога не са били отправяни към "Лидл България". Но мога да заявя, че от стъпването ни на българския пазар през 2010 досега сме доказвали, че партньорството ни с българските производители се базира на коректност, доверие и взаимноизгодно сътрудничество. Много са примерите за ползите, които те получават благодарение на партньорството с нас - като започнем от повишените обеми и качество и стигнем до експортните възможности, които им даваме.

Ето един пример за устойчивото ни партньорство с българските производители: с над 40% от настоящите ни български доставчици работим от 2010 година. А в сравнение с 2016 година, през 2017 сме увеличили броя на българските производители, с които работим, с 14 процента - отново знак за устойчивата ни политика в подкрепа на родното производство и икономика.

Продължение на нашата дългогодишна подкрепа е и продуктовата ни линия „Родна стряха“, която включва повече от 80 продукта от над 30 български производители. Така например само за първите девет месеца на 2017, през които техният мед е част от линията „Родна стряха“, търговският оборот на фирма "Апитрейд" нараства с 250% спрямо цялата 2016 година. Впечатляващи са и резултатите, които българските производители постигат благодарение на участието си в Балканската седмица, която през лятото на миналата година се проведе за първи път - само за седем дни шестимата доставчици, участвали в седмицата, реализираха продажби за близо 3 милиона лева, а техните общо 14 продукта достигнаха до 19 страни в Европа, което означава близо 7 000 магазина на Лидл.

А що се отнася до липсата на алтернатива - нека припомним, че близо 65% от българския ритейл пазар все още е в ръцете не на т.нар. модерна търговия, а на традиционни формати - пазари, малки магазинчета и други.

ДВ: Да поговорим и за качеството на храните. Дискусията за различното качество на хранителните продукти в Западна и в Източна Европа се води от месеци. На какво се дължи, според Вас, разминаването в качеството на някои продукти?

Драгийска: Тази тема беше доста широко дискутирана, много се изписа по нея. Не бих могла да коментирам марки на чужди компании. Но що се отнася до нашите собствени марки, мога да Ви уверя, че производителите, които доставят за собствена марка на Лидл в различните държави, произвеждат по една и съща рецептура и няма разлика в качеството на тези продукти. Така гарантираме, че нашите собствени марки Alesto, Tastino, Vitafit, Dulano, Milbona и Pikok например, които са познати и на българския потребител, са с еднакво качество във всички държави с магазини на Лидл.

ДВ: Наскоро в социалните мрежи стана хит една обява на Лидл, в която се казва, че веригата търси касиери със стартова заплата от над 1200 лева месечно. Това по-скоро рекламна кампания ли беше?

Драгийска: Това е самата истина - нашите касиер-продавачи в София взимат 1260 лева брутна стартова заплата, с включени към тях 60 лева ваучери за храна. Икономистът Лъчезар Богданов го определи като „аларма за бизнеса и политиката“.

Осъзнаваме, че обявеното възнаграждение повдигна наболели въпроси, свързани с пазара на труда, но за нас това е естественото поведение на работодател, който гарантира на своите служители сигурност, честност и коректност. Да не пренебрегваме и останалите предимства, които предлагаме като работодател - различните възможности за развитие, инвестициите в обучение и допълнителна квалификация, отличните работни условия.

Бих искала да обърна внимание и на социално отговорните ни инициативи, като например "Ти и Lidl за по-добър живот". С помощта на нашите клиенти миналата година събрахме фонд от над 250 000 лева, с който подкрепяме на грантов принцип общо 31 обществено значими проекта в цялата страна.

Бележка на редакцията: Този разговор се проведе по инициатива на "Лидл България". На редакционно обсъждане преценихме, че темата е важна, независимо от желанието на търговската верига да получи по този начин известен положителен медиен резонанс. В нашия разговор с г-жа Драгийска сме се придържали към всички правила на обективната и независима журналистика.