Колко струват погромите над българските турци?
17 януари 2017
Тодор Живков също има какво да каже по въпроса как се сриват банки. Правил го е през май 1989 година с ДСК. Случаят е следният: Живков започва прогонването на българските турци и така предизвиква масово теглене на спестявания от банката. Ето резултатите в цифри: през май 1989 банката губи до 8.2% от всичките си влогове, като в определени моменти изплаща по 90 милиона лева дневно - шок, на който трудно би удържала която и да било финансова институция. Нетното изменение по влоговете е отрицателно - при планиран прираст за годината от 600 милиона лева. Месец по-късно страната вече не може да управлява този процес и посяга към печатането на пари - дейност, която тогава се извършва от СССР. Към Москва са отправени две молби: първо, да изтегли напред графика за доставките на пари за България. И второ, да изпрати в София непредвидено количество банкноти с номинална стойност 1 милиард и 260 милиона лева.
Тежък удар за плановата икономика
Тази история е само детайл от множество подобни сюжети от последните години на комунизма. Описани са от изследователя икономист Румен Аврамов в книгата му “Икономика на “Възродителния процес””. 760 страници, подготвяни в продължение на четири години и събрали накуп цялата неизвестна до момента информация за насилствената асимилация и прогонването на етническите турци в България: колко пари е струвало всичко това? Въпрос, на който не може да се отговори в едно изречение. Просто защото методологиите на изчисление са различни или непълни. Или пък несравними с днешния ден. Но едно е сигурно: екзодусът от 1989 година нанася тежък удар на вече разклатената планова икономика.
Изследването е посветено на петгодишния период (1984-1989), в който българската държава преминава през насилствено преименуване и преследване на около 840 000 български турци, за да стигне до прогонването на над 300 000 от тях в Турция. На това престъпление са посветени десетки изследвания и мемоари, както и няколко филма, но никъде (с изключение на една статия на Искра Баева) не е правено изчисление на финансовите щети. Именно това прави книгата на Аврамов, стъпвайки на документи от никога непроучвани архиви на ДСК, БНБ, Комитета по планиране и Министерството на външната търговия например. Консултираните архиви са над 40.
Развенчаването на един мит
В книгата си авторът развенчава един от основните митове, свързани с етническата политика на Живков: твърдението, че погромът над българските турци е извършен, за да отклони вниманието на българите от икономическата криза в страната. Напротив, твърди Аврамов, преименуването започва в последната “относително безметежна” година (1984), когато нищо в стопанските параметри не говори за кризисна ситуация. “Истинският негативен поврат започва през следващата 1985 година, за да прерасне след две години в необратимо движение към драстични макроикономически дисбаланси. “Възродителният процес” не е заченат в икономическата криза, нито е отговор на особен стопански проблем”, посочва Аврамов.
Авторът открива и друго - че макар да представлява “несъмнен, флагрантен престъпен акт на българската държава срещу част от собствените ѝ граждани”, макар да въвлича специални служби, милиция и отбрана в осъществяването му, преименуването на българските турци е финансирано сравнително безболезнено, а на цялата операция “не може да се припише принос за общата финансова дестабилизация”. Ситуацията се променя в последната фаза - през 1989, когато България пристъпва към етническата чистка. Ето тогава, пише Аврамов, “отварянето на границата в края на май 1989 година брутално прави от икономиката епицентър на “Възродителния процес””. Книгата проследява разходите за силовите ведомства, но и за идеологическите дейности - включително и за онези от тях, които бяха прикрити под израза “исторически изследвания”, за да оправдаят насилствената асимилация.
Това е четвъртото изследване на Румен Аврамов, анализиращо финансирането на етнически конфликт. Първото разглежда антигръцката кампания от началото на 20 век, второто - антиеврейската политика в България по време на Втората световна война. Сегашното слага символичен изследователски край на една едновековна история, която не е лесна за четене. Но това усилие винаги е за предпочитане пред тишината.