Карл Маркс: нито пророк, нито демон?

Град Трир, родният град на Карл Маркс, получава по повод 200-годишнината от рождението на прочутия си син негова статуя. Както се полага, тя е от бронз и показва големия... какво? Философ? Революционер? Агитатор? В героична поза, крачейки напред с решителен поглед в светлото бъдеще, в лявата си ръка Маркс държи "Капиталът".

Статуята е висока 5,50 метра и ще се издига в центъра на Стария град, недалеч от досегашния символ на града - известната римска Порта Нигра (Черната порта).

Добър? Или все пак лош?

Когато става дума за Карл Маркс, изглежда сякаш никой суперлатив не е пресилен. Неговият основен труд "Капиталът" минава за една от най-влиятелните книги в модерната история. Много по-малката му и по-лесна за четене книга "Комунистическият манифест" известно време е била задължително четиво за две трети от световното население. В апогея на социалистическите и комунистически движения от 1970-те години правителствата на 60 държави по света се позоваваха на учението на Карл Маркс. Милиони хора свързваха с името му надеждата за едно по-добро и справедливо бъдеще, в което човек може да живее свободно и достойно.

За Маркс "религията е опиум за народа". Въпреки това много хора по света го издигнаха в ранг на светец. След неговата смърт беше създадена една догматична религия-заместител, наречена "марксизъм". В нейно име са извършени някои от най-ужасните престъпления в човешката история - масови разстрели, геноциди и масови депортации. Но същевременно и в битките срещу нея бяха извършени тежки престъпления. 

Доколко Карл Маркс може да бъде отговорен за всичко онова, извършено в негово име? От десетилетия се търси отговор на този въпрос. Маркс е инструментализиран от диктатори и деспоти, твърдят неговите апологети. Критиците му пък казват, че диктатурата е била заложена в неговото мислене. Та нали той е мечтал за "диктатура на пролетариата"?

По-вероятно е Маркс да не е бил нито пророк, нито демон, а по-скоро платно, върху което всеки може да прожектира картината, която му допада най-много. Както в историята на комунистическите и социалистически движения освободителите и потисниците много често са толкова близки, че човек трудно може да ги разграничи, така и във всяка страница от колосалния труд на Маркс човек може да открие подходящи пасажи за легитимирането на определени действия.

Маркс - стоката от магазина

Днес, 200 години след неговото рождение и 150 години след излизането на "Капиталът", родният му град Трир получава петметровата статуя - подарък от Китай. Всъщност става дума за предложение, което общинската управа много трудно можеше да отхвърли. Според първоначалните планове на дарителите, статуята е трябвало да бъде още по-висока - почти шест метра и половина. И това е разбираемо. Макар че в световната икономическа сила от Далечния изток вирее безмилостен капитализъм, тя все пак се нарича комунистическа страна. Още в преамбюла на конституцията си китайците се позовават на марксизма.

От друга страна, те са една от най-големите групи туристи, които посещават малкия германски винарски град на брега на река Мозел. И когато сега преминават през Порта Нигра и влизат в старинната част на града, Карл Маркс лично ще им сочи пътя до родната си къща. А когато влязат в нея, но нямат време или интерес да съзерцават буржоазното обзавеждане на детската му стая, могат веднага да посетят сувенирния магазин "Карл Маркс". Тук се продават малки и големи бюстове на Маркс, пазарни чанти с цитати от "Комунистическият манифест", шоколади "Карл Маркс" с червена опаковка и с китайски надписи. 100 грама шоколад струва 4,95 евро. Скоро сигурно ще се появят и умалени реплики на новата статуя.

"Money makes the world go round". Това не го е казал Карл Маркс, но е в негов стил. Все пак той е бил запознат с капитала.