Емил Нолде: между идеологията и изкуството

Един от най-големите германски художници-експресионисти Емил Нолде наистина попада под ударите на националсоциалистите. Забранено му е да рисува, а Хитлеровата цензура обявява картините му за "упадъчни". Но това е само едната страна на медала. Тази версия налага самият Нолде след Втората световна война, затвърждава я и един от ключовитге романи в следвоенната западногерманска литература, който поколения ученици изучават в училищата: "Час по немски" от Зигфрид Ленц.

Обратната страна на медала показва Емил Нолде като възторжен привърженик на националсоциалистическата идеология. В своите записки, в автобиографията си и в многобройни писма до високопоставени дейци в нацистката йерархия Нолде излага тези свои възгледи, допълнени от антисемитски коментари по адрес на художници-евреи.

Творбите на Нолде са обявени за "упадъчни"

Чак до началото на Втората световна война художникът се опитва да спечели благоволението на Хитлер и обкръжението му. Неговата мечта е да го признаят за един от водещите художници на т. нар. "Трети Райх". Шефът на Хитлеровата пропаганда Йозеф Гьобелс особено харесва картините на Емил Нолде: в дома му висят много акварели на художника, които са свалени едва когато лично Хитлер заклеймява изкуството на художника като "упадъчно".

С други думи, "случаят Емил Нолде" не се поддава на лесни обяснения. Митът за художника като жертва на националсоциалистите почива върху някои реални факти. Вярно е, че неговите картини са били забранени, част от тях дори са включени в печално известната Мюнхенска изложба на "упадъчното изкуство", проведена като пропагандно мероприятие на режима през 1937 година. Властите забраняват на Нолде да продава свои произведения, да контактува с галеристи и изобщо - да се препитава от изкуството си.

В наши дни една ретроспективна изложба във Франкфурт на Майн търси отговор на въпроса кой точно е бил Емил Нолде - жертва или симпатизант. Един от организаторите на изложбата Феликс Кремер предупреждава, че трябва да се бяга от евтината шумотевица около Нолде. Да, всеки вестник би могъл да излезе със сензационното заглавие "Нацистко изкуство в канцлерството!", доколкото в офиса на госпожа Меркел наистина висят доста картини от Нолде. Напоследък дори в новините влезе снимка на канцлерката в разговор с шефа на Държавния департамент на САЩ Джон Кери на фона на платното "Вълната" от Емил Нолде. Някогашният канцлер-социалдемократ Хелмут Шмид също много харесва художника и с удоволствие се показваше на фона на негови картини.

Противоречията на един творец

Дали сега не се налага да извадим Нолде от музеите и обществените сгради? Едва ли, смята Кремер и уточнява, че няма друг германски художник с толкова много картини, забранени от нацистите. Вярно, той не е онзи герой, за какъвто дълги години го смятаха германците, от друга страна обаче трябва да се прави разлика между естетическо послание и идейни убеждения. Повечето произведения на художника изобщо не отговарят на естетическите възгледи на хитлеристите.

За разлика от други творци като кинорежисьорката Лени Рифенщал, скулптора Арнолд Бекер или патриотично настроените поети от онова време, чиито произведения са в съзвучие с идеологията на националсоциализма, в много картини на Нолде се отразява жестокият лик на човечеството. Вярно, той рисува още пейзажи и натюрморти, които са по вкуса на тогавашните управници, но маслените му картини и акварелите на религиозни или обществени теми са истинско предизвикателство за идеолозите на националсоциализма.

Емил Нолде е грандиозна и противоречива личност, така че картините му не могат току-тъй да бъдат свалени от стената. Така, както не могат да се изхвърлят и романите на Гюнтер Грас, който дълги години укриваше младежкото си участие в SS, или пък картините на Ернст Лудвиг Кирхнер, когото мнозина подозират в педофилия. Остава единствено вечното огорчение от факта, че великите товрци не винаги са и велики човешки същества.